Захари Бахаров е роден през 1980 г. в София. С актьорство започва да се занимава случайно в гимназията, а през 1997 г. постъпва в театралната студия на Бончо Урумов към читалище “Славянска беседа”. Една година по-късно е приет в Националната Академия за Театрало и Филмово Изкуство в класа на проф. Надежда Сейкова. Първата роля, която Захари Бахаров изпълнява на професионалната сцена е на Капулети в “Ромео и Жулиета” от Шекспир, постановка на Лилия Абаджиева. Следват няколко гастрола в Пловдив и Хасково. От 2003 г. е в трупата на Народния театър “Иван Вазов”, където някои от ролите му са: Джон в “Разбиване" от Нийл Лабют, реж. Снежина Танковска; Дънкан в “Магбед" от Йожен Йонеско, реж. Пламен Марков; Попчето в “Хъшове” по Иван Вазов, реж. Александър Морфов; Васко в “Почивен ден” на Камен Донев; Бриден в “С любовта шега не бива” от Алфред дьо Мюсе, реж. Мариус Куркински; персонажи в “Пушката ще гръмне след антракта” по Чехов, реж. Теди Москов; Боркин в “Иванов” по Чехов, реж. Маргарита Младенова и други. През 2008 г. за изпълнението си в спектакъла на Явор Гърдев “Старицата от калкута” по Ханох Левин е номиниран за наградата “Икар” за главна мъжка роля. Носител е на наградите “Аскеер” 2006 г. за поддържаща мъжка роля за Шутът в “Крал Лир” от Шекспир, реж. Явор Гърдев; “Икар” 2007 г. за поддържаща мъжка роля за Сганарел в “Дон Жуан” по Молиер, реж. Александър Морфов и “Аскеер” 2009 за “Три дъждовни дни” от Ричард Грийнбърг, реж. Владимир Люцканов. Първата му главна роля в киното е в “Дзифт” на режисьора Явор Гърдев, също продуциран от Мирамар. Филмът го превръща в национална звезда и му носи Награда за мъжка роля на Годишни награди за българско киноизкуство (2009) и Награда за най-добър актьор на Международния филмов фестивал Чунгмуро, Сеул (2009). Захари Бахаров играе активно в театъра, както и в български и чуждестранни продукции. Сред последните филми с негово участие са „Стъклената река” (реж. Станимир Трифонов), „Command Performance” (реж. Долф Лундгрен) и др.